Психоанализата е метод за изследване на несъзнаваните мотиви на човешкото поведение, създаден от виенския лекар д-р Зигмунд Фройд. Клиничният опит, натрупан с прилагането на този метод, става основа за изграждането на една теория за ролята на несъзнаваните процеси в психичното функциониране, която самият Фройд нарича "метапсихология".
Сборникът "Психология на несъзнаваното" съдържа произведения, представящи основните понятия на метапсихологията. Читателят може да се запознае с възгледите на Фройд за принципите на функционирането на психиката, за ролята на нагоните, за нарцисизма и отношенията с обектите, за структурата на личността, за различията между неврозите и психозите, както и за защитните механизми като изтласкване и разцепване.
Произведенията са подредени в хронологичен ред, което помага да се проследи развитието и изменението на психоаналитичните концепции. Включени са така наречените "Трудове по метапсихология" - запазените пет глави от учебника по психоанализа, който Фройд замисля, но се отказва да напише.
Освен това, сборникът съдържа фундаментални теоретични произведения като "Въвеждане на нарцисизма", "Отвъд принципа на удоволствието" - студията, обосноваваща приемането на нагон към смъртта, "Аз и То", в която се представя за първи път теорията за структурата на психичния апарат, както и редица по-малки, но също така важни произведения.
Зигмунд Фройд (1856 - 1939), един от най-прославените учени на XX век, прекарва живота си като професор и психотерапевт във Виена, разработвайки теорията и практиката на психоанализата. Умира в изгнание в Лондон, където е принуден да емигрира след завладяването на Австрия от хитлеристка Германия.