Няма безгрешен родител! Но никой не бърка нарочно. Кои са верните и кои неверните представи за възпитанието? Как се променя отношението към децата през епохите? ЗащНе искаме да излезем от Матрицата, защото ще станем свободни.
Ще се наложи да пораснем, ако излезем, или по-скоро обратното, ще се наложи да излезем, ако пораснем. А така няма да се грижат за нас. Свободата е най-голямата отговорност. Тя иска смелост и сила. А всъщност ние всички сме бебета с дефицит на грижа. Затова искаме да сме несвободни и слаби - за да си дополучим грижата. Вместо нея обаче получаваме менте-грижа, менте-свобода, менте-живот.
А Матрицата се грижи да подменя истината със заблуди. Единствената възраст, в която имаме шанс да вкусим от истината, е детството. Но неосъзнатите родители - бивши деца, получили менте-грижа - могат да дадат само менте-родителство. Безброй родители в историята са прилагали неправилни методи на възпитания, без да го осъзнават. Неверните вярвания, свързани с отглеждането на деца, създават болни поколения, болно човечество.
Срещу тези травми развиваме защитни механизми, от които после не искаме да се откажем, защото как да се откажем от нещо, което все пак ни е спасило живота? И така - до края на света. И може би наистина до края на света в буквалния смисъл. Или... може би все пак до края на неосъзнатостта?
Тази книга може да ти подскаже как да поправиш родителските си грешки спрямо децата ти, както и да станеш по-добър родител на самия себе си. Надявам се тя да те доближи до края на разболяващата ни неосъзнатост, читателю.
Защото само този може да е щастлив край или по-скоро щастливо начало на един по-здравословен, щастлив и свободен живот.о е удължено детството днес? Възможно ли е поправянето на грешките на по-късен етап и защо? Как да ги коригираме? Заповядайте да споделим опит по родителство, защото в училище не се преподава това най-важно за живота и бъдещето ни изкуство!