Лекции от Лондон, 1946 г. - 33 лекции на д-р Мария Монтесори

33 лекции на д-р Мария Монтесори, редактирани от д-р Анет Хайнс.

За своето над стогодишно съществуване, движението Монтесори оставя трайна следа в световната история, а няколко негови събития изключително ярко се открояват. Едно от тях е курсът, проведен от Мария Монтесори в Лондон през 1946 г. Той е първият, след като тя и синът ѝ Марио се завръщат в Европа след седемгодишно изгнание, а Монтесори вече е натрупала огромен опит следствие наблюденията си върху деца от цял свят.

Курсът в Лондон е проведен само шест години преди смъртта на д-р Монтесори - зад него стои цял живот, посветен на изучаването на човешкото развитие от раждането, през ранното детство, детството и юношеството до зрелостта. В тази книга ви представяме 33-те лекции от този курс, записани от студентка на Мария Монтесори и останали заключени като безценно съкровище за дълго време в един малък куфар. Сега лекциите ни дават възможността да чуем богатия опит и мъдростта на Мария Монтесори. Въздействието на лекциите е толкова дълбоко, че те стават основа на AMI обучението за педагози на 3-6 годишни деца.

Мария Монтесори е родена на 31 август 1870 г. в гр. Киаравале, провинция Анкона. Нейното семейство се премества в Рим през 1875 г. С напредъка в образованието си, тя започва да разчупва бариерите, които ограничават кариерното развитие на жените. При завършването си, родителите ѝ я окуражават да се насочи към кариера на преподавател, една от малкото професии, достъпни за жените по онова време, но тя е решена да влезе в училище по медицина и да стане лекар.

Баща ѝ се противопоставя на тази насока - училищата по медицина по това време са изцяло запазени за мъже и първоначално директорът на училището отказва да приеме Мария. През 1890 Мария Монтесори е приета в Университета в Рим, за да учи физика, математика и естествени науки и получава дипломата си две години по-късно. Накрая Мария Монтесори е приета във Факултета по медицина, а на 26 годишна възраст получава докторска титла и става една от първите в света жени, които получават степен по медицина. Тя веднага е наета на работа в прилежащата към университета болница Сан Джовани. От 1896 до 1911, за почти 15 години, д-р Монтесори практикува медицина. През ноември 1896 г., д-р Мария Монтесори прибавя към портфолиото си и работата си като асистент- хирург в болница Санто Спирито в Рим. Голяма част от работата й там е свързана с бедните и по-конкретно с техните деца. Като доктор, тя се отличава с начина, по който се грижи за пациентите си, като освен, че диагностицира и лекува болестите им, тя се грижи и за това те да са на топло и да са добре нахранени.

По време на професионалния ѝ контакт с децата, Мария Монтесори започва да се интересува от образованието в ранна детска и на 6 януари 1907 г. основава първата "Casa dei Bambini" ("Къща на децата"), която се превръща в нейната "Педагогическа лаборатория". Следва период на интензивни изследвания и забележителни резултати. До есента на 1908 г. са основани пет къщи на децата - четири в Рим и една в Милано. Децата в тези къщи бележат забележителен прогрес и много скоро деца на пет години започват да пишат и четат. Новината за новия подход на д-р Монтесори се разпространява бързо и започват да пристигат посетители, които искат сами да видят как тя постига такива резултати. В рамките на една година италианоговорящата част на Швейцария започва да трансформира детските си градини в къщи на децата и тогава започва разпространението на новия педагогически подход.

През 1909 г., историческата ѝ книга, със заглавие на английски "Методът Монтесори" е публикувана в Италия. Книгата е базирана на записките по време на първия ѝ обучителен курс, проведен през същата година и е преведен в Съединените щати през 1912 г., достигайки второ място в списъка с бестселъри на научна тематика в САЩ. Скоро след това книгата е преведена на 20 различни езика и оказва огромно влияние в областта на образованието. 1913 е една незабравима година, тъй като тогава Мария Монтесори изнася първия си международен курс от лекции и посещава Съединените щати. През 1916 г. се появява още една епохална книга от д-р Мария Монтесори - "Напредналият Монтесори метод".

При завръщането си от САЩ през 1917 г., тя се установява в Барселона, Испания. През 1919 посещава Англия, където открива Международния обучителен курс в Лондон. Работата ѝ се разпростира не само в Европа, но и е била подета в Доминионите и е приета в Индия и Южна Америка. Международната Монтесори асоциация (A.M.I.) е основана през 1929 г. През 1949 г. д-р Мария Монтесори получава първата от трите си номинации за Нобелова награда (1949, 1950 и 1951). Книгата ѝ "Попиващият ум", базирана на лекции, изнесени в Индия, е публикувана през същата година. Последната й публична изява е в Лондон през 1951 г., когато тя присъства на 9-ия Международен Монтесори конгрес. На 6 май 1952 г., в Нордвейк ан Зее, Холандия, тя умира в компанията на сина си Марио, на когото завещава като наследството своята работа. Като принцип, а и на практика д-р Монтесори предлага силна надежда, че човечеството ще може да изгради мира и напредъка в света върху най-силната основа, а именно свободното и демократично образование на децата на света.

Предговор
Бележки на редактора
Рекламна брошура на курса
Лекция 1 - Образование в помощ на живота

• Лондон е първото място, където след Втората световна война д-р Монтесори изнася пълен обучителен курс от лекции. Ужасите и тъгата от войната са все още силно осезаеми и това ѝ дава правото по-силно от всякога да пледира за това човечеството да потърси помощ за спасяването на света в децата си. Трябва да преориентираме себе си и сърцата си. Oпределен план на образование може да помогне за развитието на човека в пълното му величие.

Лекция 2 - Научна педагогика

• Монтесори говори за това как науката може да бъде приложена, за да трансформира, обогати и да помогне за развитието на човешката личност. Откриването на сензитивните периоди. Обучителят трябва да се ръководи от това какво разкрива детето, от неговите скрити способности.

Лекция 3 - Образование, базирано на психология

• Важността от откриването на проявите на психичния живот на малките деца. Те показват, че развитието на ума се осъществява чрез движението на ръката. Сензитивните периоди в психичния живот на човека. Началото на живота е най-важният период. Изучаването на детето е от съществено значение за подпомагането на съзряването на човечеството.

Лекция 4 - Равнините на развитие

• Равнини на развитие: 0-6, 6-12, 12-18 години. Животът се развива според естествени закони. Характеристики на периодите на развитие, които показват, че прогресът не е линеен. Една от грешните предпоставки на съвременното образование е, че не взема под внимание естествените сили на природата.

Лекция 5 - Наследство и творение

• Най-важният период в живота на човек е този през първите му две години, когато се наблюдава по-скоро психическо сътворение, отколкото растеж. Животните са ограничени до наследствените си характеристики; човек може да направи всичко. Малкото дете попива всичко от заобикалящата го среда и може да създаде ума на човек. То е съзидател. Функция на сетивата за мирис, вкус и допир.

Лекция 6 - Психологията на несъзнаваното

• Описание на физическите характеристики на детето и значението на човешкия мозък. Говорейки за изграждането на съзнанието, Монтесори насочва вниманието към силата на детските очи. Детето последователно преминава от състояние на несъзнавано, през подсъзнание и достига до съзнание чрез градиращо развитие. Детето трябва да е неизменна част от всички среди и да чува реч, колкото е възможно по-често.

Лекция 7 - Образование от раждането

• Съзнанието се изгражда в индивида. За да се развие езика, е необходимо безпогрешно функциониращо сетиво на слуха. Звученето на човешкия глас силно вълнува малкото дете. Въпреки че много малкото дете все още не притежава език, чувствителността за него е налице; езикът се попива от околната среда без помощта на учител. В несъзнаваното си детето притежава способност, която е много по-различна от тази, която притежаваме ние като съзнателни същества. Попиващият ум на детето се нуждае от живот и среда.

Лекция 8 - Развитието на езика

• Говоримият и слуховият език се развиват по два отделни начина, като слуховият е пръв. Правим разлика между скритата и сложна подготовка за езика (подсъзнателна) и външния му израз (съзнателен). Езикът не се развива постоянно, а на интервали. Първата съзнателна дума се изговаря едва след цяла година на "учене" и полагане на усилия. След това идва и разбирането на различните видове думи.

Лекция 9 - В хармония с природата

• След навършване на двегодишна възраст вроденият интерес към езика е задоволен и детето се обръща към заобикалящата го среда. На този етап детето се нуждае от помощ в заобикалящата го среда и от окуражаване.

Лекция 10 - Отключване на интелекта

• Описание на сетивните материали, които помагат на детето да придобие ясни впечатления от средата. Чрез въвеждането на противоположностите и градацията се усъвършенстват както наблюдението, така и интелекта, т.е. когато градацията може да бъде измерена, яснотата на възприятието се подобрява. Изолиране на отделните сетива.

Лекция 11 - Социално развитие и адаптация

• Интелектуалното образование се занимава с интелектуалното развитие. Фокусът на моралното и социалното образование е върху активния живот на обществото. Детето трябва да е подготвено за социалния живот в средата си още от своето раждане. Адаптация и поведение. Животните разполагат с наследствената способност да се адаптират; човек трябва да я изгради за себе си. Тялото на животното е инструментът на психичните му функции. Първо се създава функцията, тялото просто й служи. През първите две години от живота си детето трябва да се адаптира към групата си.

Лекция 12 - Човекът и свръхприродата

• Човекът и връзката му със заобикалящата го среда и адаптацията му към нея. Космически задачи. Адаптацията към околната среда е от първа необходимост. Всяко животно е посредник, който работи за постигането на хармонична връзка между всички неща в околната среда. Живите същества не работят единствено за себе си. В природата съществува ред, според който всичко е свързано. Двете страни на живота: едната съзнателна, другата несъзнателна. Същото се отнася за хората. Човекът подготвя собствената си адаптация към средата и трябва да модифицира средата особено чрез дейността на ръцете си.

Лекция 13 - Изучаването на човека

• Единственият начин да помогнем на човек е като помогнем на детето да бъде по-добре адаптирано към бъдещето на цивилизацията. Определени инстинкти, като изначалния инстинкт да се движи, но и в същото време да остава на едно място, са незаменими, за да успеят хората да изградят обществото. Другите аспекти включват езика и дейността на ръцете, радостта и чувствата към музиката, религията, любовта към родината и моралните закони. Групата изгражда специален характер. Адаптацията се постига не само по отношение на географското положение, но и психически. Трябва да погледнем на децата като средство за постигане на промяна в обществото.

Лекция 14 - Психология на новороденото

• Дейността на детето е онова, което изгражда ума на човека. Детето е духовен ембрион. Новороденото трябва да положи големи усилия, за да се адаптира към външния свят. Образованието от раждането се нуждае както от физическа, така и от психична "хигиена". Задачата на човека е да издигне всичко в природата до едно по-високо ниво. Монтесори оборва твърденията на психоаналитиците, че ужасяващото преживяване по време на раждането (т.е. "ужасът от раждането") е причината за определени аномалии. Нормалните деца преминават от една независимост към друга. Независимостта е феномен на растежа. Онова, което забелязваме първо, са физическите постижения: зъби, ходене, език.

Лекция 15 - Докосване

• На децата трябва да осигуряваме както физическа, така и психическа грижа. Проявата на спонтанна обич подпомага развитието на детето. Малките деца се нуждаят не само от физическа, но и от психична храна.

Лекция 16 - Спонтанна дейност

• Малките деца могат да бъдат много напреднали. С повече или по-малко обучените си ръце постигат независимост. Обичат да носят тежки неща и да вършат трудни дейности. Притежават вътрешен стремеж да влагат максимални усилия. Децата притежават склонността да имитират (и да се адаптират към света), но преди това трябва да е протекла определена подготовка. Съществува цикъл от дейности, които спомагат за координацията на движенията. Детето е зависимо от света, който трябва да го приеме, да му осигури онова, от което има нужда, за да е щастливо, да има добър характер; то се нуждае от подходящата среда и правилното психическо отношение.

Лекция 17 - Енергията на сътворението

• Естествените подтици на природата карат първоначално пасивното тяло на детето да стане активно. Отначало детето движи главата си, след това раменете и след това ръцете. Трябва да прави всичко, на което е способно в даден етап от развитието си, а ние трябва да му осигурим интелигентно окуражаване. Трябва да разграничаваме волята на разумната личност и тази на природата, която предшества развитието на волята на съзнателната личност. Малкият мозък е органът на равновесието. Органите, спомагащи за дейността, развиват интелекта. Човек трябва да работи, за да се развива. Трябва да осигурим на детето правилните условия и след това кураж и помощ, когато е необходимо.

Лекция 18 - Образование към независимост

• След период на интензивна дейност, настъпва период на покой. През първата половина на втората година съществуват много цикли на активност, които подготвят за следващите движения. Детето обича да се разхожда; възрастният трябва да се разхожда с него, а не обратното. Позволете на детето да се разхожда и наблюдавайте как го прави: то изследва околната среда.

Лекция 19 - Най-важната възраст

• Функциите се развиват по естествен път чрез дейностите в околната среда. Когато съществува липса на физическа и психична храна, настъпват задръжки. Можем да възприемем детето като силует с очертанията на бъдещия човек около него. Отклоненията са резултат от шокове и травми. Единственият лек е да се осигури подредена дейност и преживявания в средата. Грешките, допуснати през ранните години, могат да се поправят в периода от 3 до 6 години.

Лекция 20 - Разрешаване на социалния проблем

• От 0 до 3 годишна възраст детето изгражда човека, след което излиза в широкия свят и забравя ранните си години. На тригодишна възраст децата се нуждаят от обществото на други деца. На тази възраст малките имитират по-големите деца. В периода от 3 до 6 годишна възраст недостатъците стават постоянни. Всяко постижение се развива и усъвършенства, напр. попиването на езика. Учителите трябва да обърнат внимание на правоговора. Разбирателството не е абстрактна идея, а трябва да се развива през периодите на формиране на човека. Разбирателството, братството и т.н. се появяват рано в живота на детето – от 0 до 3 години, и могат да бъдат затвърдени в периода от 3 до 6 години, но не и при възрастните.

Лекция 21 - Работа и игра

• Всеобщото схващане е, че децата на възраст между 3 и 6 години си играят и изграждат характерите си чрез играта. Истинските характеристики на този формиращ период се наблюдават при бедните (които не могат да си позволят играчки): малките деца имат склонността да работят по време на играта, имитирайки дейностите на възрастните. За да изградим и поддържаме интелигентността си, трябва да използваме ръцете си. Разкри ни се нещо ново: децата работят сериозно и притежават огромна способност да се концентрират. Това може да бъде постигнато единствено чрез дейността (на ръцете), ръководена от интелекта. Чрез работата си в заобикалящата ги среда децата трябва да изградят способността си да са точни. Трябва да осигурим на детето средствата, за да изгради единството на личността си.

Лекция 22 - Движение и характер

• Тялото е като много сложна машина. Умът на човека трябва да накара тази машина да функционира в зависимост от условията, в които се намира. Същността се крие в интелигентното движение. Съществува връзка между волята и мускулите. Детето, което действа свободно, променя характера си. Всеки вид целенасочено и интелигентно движение се свързва с правилния начин на развитие. За гимнастиката. Упражненията от практическия (ежедневния) живот са естествени. Всеки вид такава естествена дейност развива характера. Като начало трябва да съществува интерес.

Лекция 23 - Ръцете

• Целият живот е движение. Сътворението на света е хармонията от всички тези целенасочени движения. Когато говорим за поведение, било то при човека или при животните, имаме предвид целенасочените им движения. Движението и използването на ръцете подпомагат развитието на сетивата. Ръцете са органите на вътрешния живот. Природата е тази, която командва по време на несъзнателния етап от живота. От 3 до 6 години детето е съзнателно; то трябва да изгражда с усилие на волята. Трябва да разберем тези два вида развитие.

Лекция 24 - Изграждането на въображението

• През различните възрасти съществуват различни етапи на изграждане на интелекта. Интелектът на животните се състои в това да разпознават предметите. Човешкият интелект е творчески, което е и истинската форма на човешкия ум. Човек може да си представя неща, които не съществуват, и да ги изгражда. Несъзнателната дейност е свързана с изграждането на интелекта. Въображението продължава през целия живот.

Лекция 25 - Обширно образование

• Познанието на детето е закотвено в настоящето. Малкото дете притежава попиващ ум, който става все по-съзнателен. Попиващият ум на малките деца, в най-общ смисъл, може да възприеме всичко от средата. Тази скрита и всеобща способност на малките деца им е дадена от природата. Разликите между хората не настъпват в началото на живота, а в резултат на възможностите, които им се предоставят след това. Напредъкът настъпва в следствие на открития, на плодовете на въображението. Трябва да предоставим на детето поглед и възможности да бъде активно още от началото на неговия живот.

Лекция 26 - Истина и приказки

• Децата са способни да попият огромно познание от околната среда, но това те постигат единствено чрез дейностите си. Малките деца започват да работят с ръцете си и живо се интересуват от нещата във външния свят. Децата също така имат способността да се учат от историите, разказвани от възрастните. Можем да им дадем истории, които са като вълшебни приказки, и да им предадем познание, дегизирано като история. Историята например може да бъде добро упражнение за въображаемо изграждане. Не трябва обаче да си мислим, че въображението работи единствено чрез вълшебните приказки. Познанието трябва да бъде възприето чрез въображението, а не чрез наизустяване. Реформата не трябва да е в учебната програма, а в начина на мислене.

Лекция 27 - Абстракция

• Умът не само възприема, но и постоянно е активен и съзидателен. Умственото развитие е естествен процес на растежа. Не можем да си представим нещо абсолютно ново; трябва да сме способни да приемем определено количество образи от околната среда. Тя има важна роля по отношение на ума. Образите в ума водят до абстракции (генерализации). Определени материали представят така наречените "материализирани абстракции". Предоставяме сензорния материал, за да подпомогнем развитието и подредбата на ума. Интелектът има способността да разграничава. Изграждаме ума си чрез абстракции, символи и синтез.

Лекция 28 - Религиозно образование

• Преподаването на религия трябва да бъде съобразено с психологията на децата. Езикът и религията са двете основни характеристики на всяка група от хора. Не трябва да даваме религията на децата; вместо това, трябва да я видим да се развива (чрез влиянието на заобикалящата ги среда). От 0 до 6 годишна възраст децата трябва да получават религиозна храна (чрез попиване). Никоя нейна част не е прекалено свещена за децата. Те я абсорбират, както правят това с езика. Разграничение между трите етапа в развитието на душата.

Лекция 29 - Морално образование

• Моралът е набор от закони, произтичащи от социалните отношения с останалите хора. Не можем да говорим за обща програма за морално образование, понеже онова, което е необходимо, е тясно свързано с всяко отделно ниво на развитие. "Трудни деца" до 7 годишна възраст? Причината може да се крие в липсата на някой важен за развитието елемент. Трябва да обърнем внимание на факта, че родителите смятат периода от 7-12 години за щастлив. Децата на тази възраст се интересуват от въпросите за това какво е добро и лошо. С юношеството се появяват редица проблеми, които изискват задълбочено проучване.

Лекция 30 - Нормализация

• Възрастните трябва да се адаптират към изискванията на времето. Моралното образование е в тясна взаимовръзка с психичния живот и обществото. Преподаването на морал е индиректно. Възрастният, детето и средата изграждат едно триединство. Природата защитава физическото развитие, а психичното не разполага с такъв могъщ защитник. Природата оказва някаква помощ, напр. чрез майчината любов. Средата крие много препятствия, които предизвикват отклонения. Репресиите са резултат от умствен глад и липсата на дейност. Чрез нормализацията всички тези енергии се обединяват и е възможна появата на новия човек.

Лекция 31 - Преобразените деца

• Различните форми на "непослушание" изчезват чрез концентрацията, която свързва упражнението с нещо вътре в детето. Нормалността се появява чрез феномена на концентрацията. Ако искаме да подпомогнем вътрешното реконструиране, трябва да вземем предвид две неща. Първо, какво трябва да направим, за да провокираме тази промяна? И второ, какво трябва да направим, за да подпомогнем развитието след това?

Лекция 32 - Новата учителка

• Очите ни трябва да са тренирани да забелязват феномена на концентрацията и трябва да внимаваме да не притесняваме съсредоточилото се дете. Когато децата се нормализират им е необходим нов тип учител, този, който може да подпомогне нормалността. Учителката трябва да бъде както достойна, така и привлекателна.

Лекция 33 - Общество чрез сплотеност

• След настъпването на феномена на концентрацията децата наистина са като нови. Тя не само лекува недостатъците, но и освобождава нови способности, които водят до нови дейности и нагласи. На възраст от около 7 години започва един нов тип социална организация: лесна адаптация към социалната среда. Училището е общество и децата в своите групи от три възрасти сформират една сплотена общност. Ако на тази възраст детето притежава свободата да се развива, резултатите от това ще са видни по време на зрелостта му.