41 ужасно смешни, вълнуващи и поучителни истории, от които ще разберете, че не е чак толкова страшно!
"Майко Мила!" - първият сайт в България, създаден да дава подкрепа и облекчение на майките, а също и да ги развеселява (представете си каква наглост - те обичат да се смеят!!), напуска модерните предели на интернет и се влива в аристократичните редици на книгите.
"Да оцелееш като родител" от създателките на сайта "Майко Мила!" - Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова, е място, в което ще намерите отговор на много и важни въпроси от сферата на родителството, като например:
-
Как да запазим разсъдък, ако се окаже, че сме родили не дете, а нощна птица от семейството на кукумявките и по тази причина не сме спали вече 2 години, 8 месеца и три дни?
-
Ако качим 140 килограма за три бременности, в колко басейна ще трябва да се влеем, за да ги свалим?
-
Има ли секс след раждането и как да го познаем?
-
Ако едното дете яде само грах, второто не яде пилешко, третото лази по земята и яде каквото падне, а мъжът ви е алергичен към картофи, колко време ви дели от уюта на лудницата?
-
Как да бъдем поне малко от помощ, когато жена ни се трепе да ражда в родилното (за мъже)?
И много други истории - смешни и откровени, вълнуващи и малко страшни (ама малко!).
"Стартира някъде от петия месец нататък, когато започнах да заспивам, докато храня бебето. Сядах в леглото, поглеждах с мътен поглед часовника, отбелязвах на глас - за сведение на паяка на тавана - "пак е 3:15", облягах се на стената и следващото, което помня е, че часовникът вече показва 5 часа, аз съм вдървена като престоял труп, а главата ми е увиснала напред и малко ѝ остава да се откърши и да се търкулне под леглото. Вратът ми започна да скърца отчетливо и се наложи да спя с възглавницата за пътуване до себе си - като се събудя през нощта да ми е пред очите и да се сетя да си я надяна на шията.
Започнах да забравям кой как се казва, а също и имената на разни неща като влак, хляб, асансьор, кашкавал, радио, пъпеш и много други. За да не мълча като пълен тъпанар, заменях липсващите думи с многозначителното "Ъъъъ... Аааа... Ъъъъ?" и въпросителен жест с ръка, на който околните, от неудобство да ме гледат как се мъча, откликваха и започваха да се надпреварват да отгатват. Когато ми се наложеше да водя разговор с хора извън най-близкото си обкръжение, репетирах предварително.
Добър ден, аз съм... дошла съм за... кога ще мога да... много ви благодаря, довиждане! И на излизане гледах да не се блъскам във вратата..."
Из книгата