Кой не иска да бъде щастлив? И кой не желае същото за хората, които обича? Кой от нас поне веднъж в живота си не е преживял макар и един-едничък миг щастие, може би прекарвайки остатъка от живота си в опит да съхрани спомена и носталгията по него? Защото щастието се появява, съблазнява ни, стъписва ни и после си отива. По тази причина се опитваме да го уловим, като правим снимки и селфита и заснемаме филмчета по всеки празничен повод, за да споделим всичко в социалните мрежи с приятели, роднини и близки. Това, разбира се, е преходно щастие, върху което нямаме особена възможност за контрол. Понякога идва толкова рядко, че ни се струва само химера, по-дълъг или по-кратък интервал между два момента на не-щастие.
В следващите страници обаче ще говорим за едно възможно и трайно щастие. Една предпоставка за повече свобода и емоционална стабилност, за вътрешен мир и за пълно взаимопроникване с Вселената, на която принадлежим. Ще го направим заедно, като изследваме онези невидими и често подмолни начини, по които ние самите, и никой друг, усложняваме живота си и се отдалечаваме от естественото състояние на удовлетворение и радост от всичко, което изпълва живота ни и го прави уникален.