Маточната лейомиома е сред най-популярните доброкачествени туморни образувания в човешката патология. Тя е най-често диагностицираната туморна формация в тазовата кухина на жената.
Представлява разрастване на гладката мускулатура на матката с голямо разнообразие на броя, размерите, разположението, темпа на нарастването, клиничните прояви и отражението върху здравето, трудоспособността и плодовитостта на носителката. Терминът тумор често предизвиква неприятни и страхови асоциации, защото обикновено се свързва с представите за рака.
Трябва, обаче, да е ясно, че това е общоприета медицинска терминология, с която се обозначава новообразувание. Трансформирането на LU в злокачествена формация става много рядко. Открива се два до три пъти по-често сред чернокожите жени в сравнение с белите. Рядко се диагностицира преди менархе, в постменопаузалния период се стабилизира, или намалява своите размери. Лейомиомата на матката е заболяване на репродуктивната възраст.
Причините за започване нарастването на тумора в даден момент на практика не са известни. Не е известно колко точно нови случаи с миомни възли се появяват в даден отрязък от време, нито колко са възлите по време на което и да е изследване. В много ръководства и публикации се съобщава относителен дял на носителките на маточна лейомиома от 20 до 30 % в репродуктивната възраст.
Много прецизни изследвания показват, че засегнатите са много повече - в отделни проучвания над 70 %.
Приемането на миомен възел за пречка на фертилитета може да създаде редица проблеми за лекуващия лекар. Установяването на лейомиома като единична локализация, или конфигурация от няколко възли по време на бременност /особено силно желана и дългоочаквана/ пък може да се окаже истинско предизвикателство за професионализма и опита на наблюдаващия бременността.
Лечението на лейомиомата преминава през различни етапи в различни епохи и е отражение на еволюцията в нашите представи и терапевтични възможности в зависимост от напредъка на медицинската наука и използването постиженията на техническия прогрес. Ако до преди повече от век основното терапевтично средство е било хистеректомията, с течение на времето по-консервативните оперативни методи и органосъхраняващите интервенции печелят все повече привърженици.
Отстраняване на миомните възли преди и по време на бременността и раждането със запазване па детеродните възможности на жената е голямо достижение на акушерската наука и практика. Навлизането и утвърждаването в практиката на редица консервативни и медикаментозни терапевтични методи дава реални възможности в добре преценени и подходящи случаи да се избегнат оперативните интервенции.
Всеки акушер-гинеколог е добре запознат с проблема лейомиома и в зависимост от своя опит, възможности за усъвършенстване и работното си място с течение на време¬то си изработва свой собствен стил за диагностика, наблюдение, лечение и рехабилитация на засегнатите жени.
Независимо от популярността на проблема, редица въпроси относно етиопатогенезата, диагностиката, терапията, рехабилитацията, отражението на наличната лейомиома върху други органи и системи остават дискутабилни. Не само отстраняването на матката, но и нейното запазване след оперативно, или консервативно лечение може да даде в различна степен отражение върху психо-емоционалните нагласи на болната и да създаде редица проблеми, обект на психо-соматичната медицина.
Считаме, че според изложените съображения, един нов прочит на цялостната проблематика, която се съдържа в нозологичната единица лейомиома, няма да е излишен както за специализиращите и специалистите по акушерство и гинекология, така и за по-широк кръг лекари.