Настоящият труд е първи опит в родната литература за изследване на качеството на живот след хирургично лечение на ортопедично заболяване. Разгледахме оценката на резултата след ендопротезиране от гледна точка на пациента. Това е вътрешният, интроспективен поглед върху лечението.
Като хирурзи ние сме фокусирани върху пациента и неговото заболяване от външна гледна точка. Широко разпространеното мнение е, че клиничните резултати след хирургично лечение са свързани с прецизността на хирургичната техника. Истината е, че освен добрата хирургична техника от значение са и пациентът с неговата индивидуалност и съдействие при лечението, както и изборът на имплант със съответните оптимални технологични и биомеханични характеристики.
Избрахме най-честата ортопедична интервенция - ендопротезиране на тазобедрената става поради две причини: възможността за постигане на достатъчно голяма представителна група за продължително проследяване и второ, изследване на болни с тежко инвалидизиращо заболяване при които оперативната интервенция е с голям ефект по отношение на качеството на живот.
Традиционно резултатът след ендопротезиране на тазобедрената става се оценява по отношение на болката, функцията и корекцията на деформацията в оперираната става. Рентгенографската оценка вкючва позицията и стабилността на импланта. Важен критерий за успеха на интервенцията е стабилността на импланта.
Често пъти ревизията на ендопротезата е основен критерий за успеха или провала на артропластиката. Освен този критерий за отчитане на резултата след интервенцията се използват и широко навлезлите в практиката артропластични регистри.
Данните от артропластичните регистри обаче са силно повлияни от краткосрочните резултати след приложението на различните импланти. Началното представяне на имплантите повлиява по-нататъшното им представяне, като за тези, които биват изтеглени от пазара не получаваме информация.
В родната литература различните клинични проучвания обяснимо се фокусират върху ранните резултати след приложение на дадена методика или техника. Средносрочните проучвания са рядкост. Важно е да се отбележи и, че публикуваните данни са изключително от субективни проучвания, осъществени от ортопедичния хирург.
Постарахме се да излезем от рамките на тези ограничения като проследихме кохорта от тазобедрени ендопротези в продължение на 5 години. Този сравнително дълъг контролен период налага ограничения, едно от които е загубването на пациенти за проследяване.
За да намалим този неизбежен проблем извършихме проследяването на болните по пощата с утвърдени в практиката въпросници за самооценка както на общото състояние, така и на заболяването на тазобедрената става. По този начин успяхме да обхванем голям процент от първоначалната група болни с ендопротезирана тазобедрена става и увеличхме достоверността на получените резултати.
Обективната оценка на пациента за резултата след оперативната интервенция придобива все по-голямо значение. До голяма степен това се дължи и на фокусирането на вниманието върху качеството на живот на болните в условията на мениджирано здравеопазване.
Впредвид увеличаването на значението и тежестта на резултатите от използване на инструменти за оценка от пациента на резултатите от лечението познаването и използването на този нов клиничен подход придобива все по-голямо значение в практиката.
Правилното и подходящо използване на инструментите за самооценка от пациента е от изключително значение за точно оценяване на общото здраве, функцията и болката.
Все по-често в практиката ни пациентът влиза в кабинета ни отлично информиран и задава конкретни въпроси относно заболяването си и предстоящото лечение. Обикновено той е запознат в подробности за предстоящето лечение от други пациенти, различни консултиращи здравни специалисти, специализираната литература или от интернет. Ние сме наясно, че болният сравнява критично достоверността на информацията с която разполага и проучване-то относно предстоящето лечение, което сам е извършил.
За да се грижим по-добре за нашите болни е нужно да добием точна и реалистична представа за нагласите на пациента и очакванията му за изхода от оперативното лечение. Много важна част от лечението е предоставянето на информация, която да помогне на болния да добие реална представа както за предстоящото лечение, така и за очакваните резултати.
От съществено значение е да бъде информиран за естеството на предстоящата операция, възстановителния период и рехабилитация непосредствено след нея, както и за начина на живот и двигателна активност впоследствие.
Поставили сме си задача да подобрим качеството на живот на пациентите с напреднала артроза на тазобедрената става в частност и да допринесем за подобряване на здравето на пациентите в страната в глобален аспект.
Нашият труд е нов, практически подход към оценката на резултата след ендопротезиране на тазобедрената става с оглед разширяване на светогледа на хирурга и включване на нови аспекти при оценката на резултатите.
Той носи неизбежните и присъщи на всяка новаторска работа слабости и недостатъци. Оскъдните проучвания по темата качество на живот в родната литература и специално в хирургичната практика допълнително ни затрудни при изпълнението на нашата нелека задача. Постарали сме се обстойно и пълно да изследваме клиничния резултат след ендопротезиране на тазобедрената става чрез самооценката на пациента
---------------------------------------------------------------------------------
Проф. Пламен Кинов, дмн
Ръководител Катедра по ортопедия и травматология при МУ София
Началник на клиника по ортопедия и травматология на Университетска болница Царица Йоанна – ИСУЛ, София.
Професор Пламен Кинов е отдаден на лечението на болните с инвалидизиращи ставни заболявания, преподава на студенти и специализанти по ортопедия и тръвматология.
Провежда докторантури и обучение по следдипломна специализация по ортопедия и травматология, организира и провежда национални и международни научни форуми.
Ръководи и активно участва в редица проекти и инициативи за подобряване на качеството на лечение на болните с дегенеративни костно-ставни заболявания. Има над 240 научни публикации и е редактор на 4 книги по специалността.
Член е на редица професионални асоциации сред които БОТА (Българска ортопедична и травматологична асоциация), EFORT (European Federation of National Associations of Orthopaedics and Traumatology), European Hip Society (EHS), American Academy of Orthopedic Surgeons (AAOS), European Society for Sports Traumatology, Knee Surgery and Arthroscopy (ESSKA), Българско дружество по остеопороза и остеоартроза.
Носител е на редица престижни национални и международни награди сред които наградата на пациентите „Лекар на когото българите вярват“ – от учредяването й през 2014 до понастоящем.