Струва ли ви се, че каквото и да ядете, то има еднакъв вкус, където и да сте по света?
Знаете ли, че:
-
основният източник на голяма част от храната ни - семената - е под контрола на едва четири корпорации;
-
че половината от сирената в целия свят се правят с бактерии или ензими, произвеждани от една-единствена компания;
-
че 99% от кравите в млеко-преработвателната промишленост са от една порода;
-
а всяка четвърта бира на пазара е продукт на една компания, независимо от бранда?
Как стигнахме дотук?
През последните 150 години с галопиращи темпове губим създаваното от човека милиони години разнообразие от традиционни сортове, породи, продукти и ястия. А заедно с това и на традиционни начини на хранене, както и вкусове, миризми и текстури, които може никога повече да не усетим.
Ако в миналото хората са използвали за храна над 6000 растения, сега те се свеждат до едва 9-10 монокултури. А от документираните породи животни ¼ са пред изчезване. Най-голямата загуба се случва след Втората световна война, когато в опит милиони хора да бъдат спасени от глад, учените откриват начини да създават сортове и породи, които дават високи добиви за кратко време.
Но цената е много висока: генно инженерство, повече химикали, много необходима вода за напояване, унищожаване на огромни площи гори за земеделие, жертване на устойчиви култури и породи, естествено адаптирани към конкретни климатични условия.
Храненето и въобще животът на съвременното общество все повече прилича на огромен експеримент. Глобалната хранителна система зависи от няколко мултинационални гиганта, което прави изхранването на човечеството много по-уязвимо в случай на непредвидени катастрофи, болести, вредители, климатични промени и войни.
Какво трябва да се направи, за да бъде спасено биоразнообразието? За да бъдат спасени хората и планетата?
"Пътувах много по света, за да документирам някои от застрашените от изчезване храни, преди да е станало твърде късно. За да разбера защо днес така отчаяно се нуждаем от тях, проведох множество проучвания, запознах се с вълнуващи хора, а те споделиха с мен зашеметяващи истории. За кавълджата, една от най-старите пшеници на света, която сама се предпазва от вредители в почвата и която е върната в Източна Турция от ръба на нейното изчезване. За дивия мед, събиран в Северна Танзания с помощта на птици, и колко здрава е връзката между човека и природата. За традицията в приготвянето на сиренето мишавин, което зрее в мях от козя кожа в планина в Албания. За грузинските вина в квеври, чиято слава след години забвение е върната на родината си и на света. Исках да бия тревога, но и да ви дам оптимизъм и герои - хора по цял свят, посветили живота си на това да съхранят огромното разнообразие от храни и начините за тяхното отглеждане. Защото историята на храната е история на човечеството... и на неговото оцеляване!"
Дан Саладино
Дан Саладино е журналист и автор на телевизионни предавания в BBC, посветени на храната. Изчезващите храни е получила наградите: James Beard Foundation, The Guild of Food Writers и The Fortnum & Mason Food and Drink Awards.