През 20-ти век станахме свидетели на забележителното развитие на теориите, отнасящи се до патогенезата на атеросклерозата. Това заболяване има древна история, като е било наблюдавано в артериите на Египетските мумии. Рядко наблюдавана в античността, атеросклерозата става епидемия за популациите с повишаването на преживяемостта от детска смъртност, причинявана от заразни заболявания и недохранване.
Икономическото развитие и урбанизацията допринасят за изграждането на диетични навици (напр. прекаляване с наситените мазнини) и намаляването на физическата активност, които благоприятстват атерогенезата. Факторите дължащи се на тази среда сега се глобализираха и ни изправиха пред епидемия от атеросклероза, която се разпростира далеч отвъд Западните общества.
До съвсем скоро, повечето гледаха на артериите като неодушевени тръби, вместо на жива, динамична тъкан. В средата на 19- ти век, Вирхов открива клетките, вземащи участие в процеса на атерогенезата. Възниква яростна полемика между Вирхов, който разглежда атеросклерозата като пролиферативно заболяване, и Рокитански, който смята, че атеромът произлиза от заздравяването и резорбцията на тромбите.
Експериментите, които са проведени през началото на 20-ти век са използвали диетичното повлияване на зайци с цел да се възпроизведат мастни лезии в артериите им. Тези изследвания, в края на краищата, откриха ролята на холе стерола. Тези наблюдения са последвани от охарактеризирането на човешките липопротеинови частици през средата на века.
Това доведе до създаването на концепцията за инсудацията на липиди, като причина за атеросклерозата. Сега знаем, че елементи от всички тези патогенетични теории вземат участие в процеса на атерогенеза. Тази глава обобщава данните от изследванията върху хора, експериментите с животни, инвитро изследванията и представя нагледно идеята за атерогенезата, вземайки в предвид напредъка на съдовата биология, която задълбочи нашето разбиране за процеса.
Знанията в областта на съдовата биология на атеросклерозата трябва да бъдат полезни за практикуващия. Нашият ежедневен контакт с това често заболяване самодоволно ни успокоява, че ние го разбираме по-добре, отколкото е всъщност. Например, току що започнахме да научаваме защо атеросклерозата засяга преимуществено определени области от артериалното съдово дърво и, защо нейните клинични проявления се наблюдават в определен момент.
Атеросклерозата може да засегне дифузно както големите, така и средните по големина артерии. Аутопсионните и вътресъдовите ехографски проучвания са разкрили широко разпространено интимално задебеляване при пациентите с атеросклероза. Много асимптомни пациенти имат интимални лезии в коронарните или каротидните артерии дори в ранните десетилетия от живота.
В същото време, атеросклерозата е огнищно заболяване, което води до стенози в определени области на засегнатите съдове в много по-голяма степен, отколкото в другите области. Започна да се разбира биологичната основа на склонността за развитието на атерома на точно определени места.
Атеросклерозата също показва хетерогенност във времето: това заболяване има както хронични, така и остри проявления. Малко човешки заболявания имат по- дълъг инкубационен период от атеросклерозата, която започва да засяга артериите на много северно американци във второто и третото десетилетие на живота.
Всъщност, един от шест американски тинейджъра има абнормно задебеляване на коронарните артерии. Типично, симптомите на атеросклерозата не се наблюдават до изминаването на няколко десетилетия, като е характерна по-късната поява на симптомите при жени. Въпреки този безболезнен и удължен период на липса на клинична активност, плашещите усложнения на атерома като миокарден инфаркт, нестабилна ангина или инсулт, типично се появяват неочаквано.