Представяли ли сте си идеален свят? Такъв без бедност, тревоги, в който има от всичко за всеки. Историята е изпълнена с примери за идеи и движения, които се опитват да го постигнат, но земята, в която текат реки от лимонада, все още остава несбъдната мечта.
В това революционно проучване Рутгер Брегман показва, че може и другояче. Какво ще кажете да получаваме универсален базов доход, границите на държавите да са отворени за всички и да работим само 15 часа седмично?
Невъзможно? Само вие мислите така! Тази книга ще ви отведе на удивително пътешествие през историята на утопичното мислене и ще ви даде смели, почти гениални идеи как да превърнем недостижимата мечта в близка и нормална реалност. Изкушава ни да мечтаем за по-спокоен и сигурен живот и работа, с която ще се чувстваме по-удовлетворени и творчески настроени.
"Утопия за реалисти" е дръзко предложение към съвременното общество. Промените, които авторът предлага, се основават на три основни идеи:
въвеждане на универсален и безусловен базов доход, който да се изплаща на всички и да гарантира, че никой не живее под границата на бедността;
по-кратка работна седмица - стигаща до невероятните 15-часа, и гарантираща, че през това време, отпочинали и вдъхновени, служителите и работниците ще са доста по-ефективни;
отворeни границите по целия свят със свободен обмен на хора между всички нации.
Дръзките идеи автора бързо печелят популярност още през 2014 г., когато той прави първите си публикации по темата под формата на статии в интернет. Стратегията му за спасяване от бедността предизвиква изключителен отзвук и Брегман става желан гост на редица икономически форуми.
Всяка концепция в неговата книга е подкрепена с любопитни примери: академични проучвания, постулати на известни учени, забавни анекдотични доказателства, конкретни политически проекти и успешни експерименти за справяне с бедността. Сред тях са планът на Ричард Никсън от 1968 г. за въвеждане на базов доход в САЩ и федералния проект в град Дофин, Канада.
На скептиците Брегман заявява, че много от императивите на съвременното право някога са били силно противоречиви и неприемливи предложения, което показва, че колкото и авангардно и скандално да ни звучи нещо днес, то съвсем не е невъзможно, а дори става неизбежно при настъпването на определен критичен момент.
Авторът дава за пример премахването на робството, еманципация на жените, декриминализирането на хомосексуалността и ни убеждава да вярваме, че нашето поколение е това, което не просто ще стане свидетел, но и само ще сбъдне неговата Утопия.