Какво можем да научим от хората, които си отиват от живота.
Д-р Елизабет Кюблер-Рос (8 юли 1926 - 24 август 2004 г.) е родена в Швейцария. Тя е психиатър, хуманист и съосновател на световното движение за хосписни грижи. В своята епохална книга "За смъртта и умирането" (1969 г.), тя за първи път дефинира петте етапа на скърбенето, през които минава човек, очаквайки края на своя живот на земята.
Д-р Елизабет Кюблер-Рос е автор на 24 книги, преведени на 36 езика. Дарила е утеха на милиони хора, изправени пред собствената си смърт или пред смъртта на любим човек. Всеотдайната й работа с терминално болни деца, с болни от СПИН, със старци и с други отиващи си от живота пациенти е забележителна - най-големият ѝ професионален завет е човечната грижа за умиращите и важността на безусловната любов.
През 2007 г. името на Елизабет Кюблер-Рос е записано в Залата на славата, а списание "Тайм" я нарежда сред стоте най-велики мислители на ХХ век. Делото ѝ продължават стотици организации по целия свят, включително фондацията "Елизабет Кюблер-Рос".
Това е книга за хората, които си отиват от света - терминално болни пациенти, преживяващи последните си дни и часове. Не става дума за страшни или болезнени моменти, пояснява д-р Елизабет Кюблер-Рос, а за процес, при който отиващите си хора могат да бъдат наши учители, за да разберем повече за последните етапи на живота на човека с всичките му тревоги, страхове и надежди. И с нуждата му да си отиде с достойнство и ясно приемане на жизнения цикъл.
Това са историите на интервюирани пациенти, които споделят своите терзания, очаквания и разочарования. Запознаването с тези терминални емоции е специфично за нас преживяване, което може да бъде наистина терапевтично: то ни показва нови аспекти от функционирането на човешкия ум, представя ни и уникалните човешки страни на съществуванието - след което ще се почувстваме обогатени и може би по-малко тревожни по въпроса за собствената си тленност.
Мирната смърт на човешко същество, заключава д-р Кюблер-Рос, напомня за падаща звезда; една от милионите светлинки в необятното небе припламва за миг, за да изчезне в безкрайната нощ. Терапевтичният ефект от този открит размисъл върху "дискретната" тема е несъмнен: затваряме последната страница на книгата умиротворени и изцелени.