През февруари 2018 г. се случи онова, което всички смятахме за невероятно: на оригиналния му френски език бе публикуван, след като бе изваден от архивите на Фуко, пряко завещанието му за "Никакви посмъртни публикации", четвъртият том от легендарната поредица "История на сексуалността". Той носи великолепното заглавие "Признанията на плътта" и ръкописът е оставен да спи в кутията на банков сейф десетилетия - време, през което изследователите говорят за него като за "Свещения Граал", изгубили надежда завещанието на Фуко да бъде нарушено и текстът да бъде изваден на бял свят. Но ето че публикацията му се случи и той се превръща в едно от най-големите събития в света на хуманитарните и социалните науки през последните десетилетия.
Цели 34 години преди това Фуко си отива ненавременно, а само дни преди това са публикувани втори и трети том на поредицата: "Употребата на удоволствията" и "Грижата за себе си". Те на свой ред са отделени с цели осем години от манифестния първи том на поредицата - "Волята за знание".
"Волята за знание" е вероятно най-цитираната книга на Мишел Фуко и съдържа в синтезиран вид неговата прочута аналитика на властта. Именно тук са най-ясно изложени тезите, с които той се превръща в най-радикалния обновител на това поле. Прицел за образцово приложение на изобретените изследователски оръжия е т.нар. "диспозитив на сексуалност". Във връзка с него за пръв път Фуко излага и принципите на една биополитика - вероятно най-грандиозното по последиците си негово откритие, преориентирало оттогава насам един огромен поток от хуманитарните и социалните науки и превърнало го в най-цитирания мислител в световен план.
Корицата е последният дизайн, който ни остави великолепната Яна Левиева (1967-2018), а изданието е придружено с уникална пощенска картичка. Преводът и заключителната бележка са на Антоанета Колева.
Книгата е част от поредицата "История на сексуалността" на издателство "Критика и хуманизъм".