В книгата на Пернила Сталфелт смъртта е част от живота - с чувствата и размишленията, които носи, с начина, по който предизвиква човешкото въображение да си представи онова "отвъд", с обичаите, които живите следват, за да почетат своите близки и да се почувстват отново свързани с тях.
Авторката говори свободно, за да може и детето да се почувства свободно да задава въпроси, за да разбере тази така важна част от нашия свят. Без да се страхува, че ще засегне тема, по която "не бива да се говори с възрастни".
Много възрастни смятат, че децата трябва да се пазят от трудните теми.
Тази книга обаче предлага друг вид защита - тя е спокойна и дори смешна, и подсказва на детето да не остава само със страховете си, а да се довери на възрастния, с когото може да говори за всичкол Икойто също може да има нужда от утеха.