Понятието асертивност е сравнително отскоро навлязло в психологическата литература и практика. Научните разработки в тази област в световен мащаб са недостатъчно, поради което все още има неяснота в концепцията за този личностен феномен. Макар че съществуват редица научни подходи, които обясняват асертивността, точното и еднозначно определение на характера, очертаване на границите, както и локализацията й в системата на личността е затруднено.
В разработката се извършва обзор на теоретичните възгледи за асертивността в исторически план, като се проследяват последователно позициите на авторите за това личностно качество във връзка с нуждите на клиничната практика и равнопоставеността в социалните отношения. На по-късен етап асертивността се приема основно като средство за активизиране на човешкия потенциал и като способ за самоутвърждаване, както и за постигане на максимална личностна реализация в различни сфери на обществения живот.
Проследяват се същностните подходи към асертивността, която като психологично понятие се разглежда основно в два аспекта - като комуникативен стил, противоположен на агресията и пасивността и като личностно качество, интегриращо увереност в себе си, автономност и позитивно отношение към другите.Особено внимание е обърнато на асертивността като необходимо личностно качество за хората, занимаващи се с бизнес дейност, както и като стил на бизнескомуникация.
Именно тази е насочеността на настоящата разработка, в която се обединяват теми от различни частни сфери на психологията и би представлявала интерес за специалисти в областта на икономическата психология, бизнеспсихологията, психология на междуличностните отношения и психология на личността....