Допреди едно поколение хората, които живееха с децата от предишна връзка на партньора си, се наричаха "втори баща" и "втора майка". В миналото, когато бракът е бил необходимост както от морална, така и от икономическа гледна точка, това "заместване" е било логично, но по ред причини днес тези думи имат негативно звучене.
Междувремено решението да живеешзаедно с партньора си - със или без брак - днес е по-скоро емоционален и екзистенциален избор, затова и съвременният термин "бонус родител" е не само напълно подобаващ, но и подобаващо оптимистичен. Защото тази особена роля в семейството не винаги е идилична,но определено е предпоставка за нещо констукривно.
Да приемам, че съм влюбен и копнея да заживея заедно с този, в когото съм се влюбил. Любимият ми има едно или повече деца, с които живее или постоянно, или, да кажем, през седмица. Как гледам на тази ситуация - като на бонус или като на неизбежна цена, която трябва да платим за връзката си? Готов ли съм да се грижа за деца - независимо дали ще ми е за пръв път или пък в допълнение на моите собствени? Подготвен ли съм да живея с любимия си в пряка конкуренция с дете, което също има претенции към неговото тяло, внимание и любов?
А може би е обратното и това е последният ми шанс да живея с дете, с всичките радости и удовлетворение, които носи участието в израстването и развитието на един малък човек? И ако е така, означава ли това, че романтичните ми взаимоотношения не с един, а с минимум двама души, има риск да охладнеят, когато ежедневието отново се превърне в рутина?
И двата варианта включват поемане на известни допълнителни отговорности, но какво точно означава това? Как разбирам самият аз собствените си отговорности? Какви представи и очаквания има в главата си партньорът ми и съвпадат ли те с моите? Заедно с отговорността идва и необходимостта да заема адекватна позиция спрямо другия биологичен родител на децата.
Доколко е важно за мен бонус децата ми да се сближат с моите родители и останалите ми близки - и какво мислят самите те по този въпрос? Важно е да си зададем тези, а и много други въпроси, макар че първоначално, когато сме най-влюбени, те може да ни се сторят твърде сериозни, далечни и обременяващи. Но истината е, че дори и най-всепоглъщащото увлечение или любов не винаги преодоляват всичко.
В течение на дългата си кариера на семеен консултант съм срещал безброй много "доведени", "заварени", "съчленени" - или както искате ги наречете - семейства. И те попадат в съвсем същите капани като традиционното "ядрено" семейство.
Нататък в книгата ще обобщя най-важните капани и ще дам няколко предложения как да ги избегнем или преодолеем. Но тъй като все пак говорим за живия живот, не съществува ръководство, нито "10 полезни съвета", които гарантирано да ни спестят трудностите и болката. Пристъпете към новото си семейство, въоръжени не само с любов и отговорност, но и с воля за лично развитие, разум и готовност да се справите с проблемите.