Електрокардиографията (ЕКГ), въпреки 110-годишната си история, остава един от най-широко използваните неинвазивни методи за изследване на сърцето в ежедневната практика. Изключително важно е още от студентската скамейка бъдещият лекар да придобие основни знания по ЕКГ.
Авторите дефинират отделните елементи от ЕКГ и електрофизиологичната им основа. Този раздел е много добре онагледен и дава възможност да се премине естествено към описание на нормалната ЕКГ.
В отделен раздел са представени отклоненията в ЕКГ, което е напълно уместно и би подпомогнало практическите упражнения. Детайлно и същевременно много дидактично са дефинирани и разгледани нарушенията в сърдечния ритъм и проводимост. Този раздел също е много добре онагледен.
Ръководството дава възможност в достатъчна степен, ясно и системно студентите да получат необходимите знания относно предсърдната и камерната хипертрофия и клиничното им значение.
Авторите са отделили един раздел за ЕКГ промените при миокарден инфаркт, което би подпомогнало ранното разпознаване на тази патология. Към този раздел се дефинират понятията камерна екстрасистолия, опасни камерни екстрасистоли, камерна тахикардия, камерно трептене и мъждене.