Представете си свят, в който по-възрастните се отнасят към младите хора така, че те неизменно са мотивирани, ентусиазирани и готови да съдействат - а не безразлични, гневни, тревожни и претоварени.
Невроучени откриват, че на около десетгодишна възраст мозъкът на детето не само започва да търси социално възнаграждаващи преживявания като гордост, възхищение и уважение, но и става изключително чувствителен към социално отхвърлящи преживявания - например унижение или пренебрегване.
Пряко следствие на това е, че младите търсят скрити намеци във всичко, което казваме, за да разберат дали проявяваме неуважение, или се отнасяме с разбиране и внимание. Тази чувствителност продължава до средата на двайсетте години.
Това е само един от фактите, за които става дума в книгата. Именно разбирането им отличава правилния от погрешния подход към младежите и води до ефективни модели на комуникация. Правилен подход би било например да възприемем "нагласата на наставника" - стил на общуване, съобразен с потребностите на младите хора.
Всеки може да провери колко наистина тя е полезна, като следва няколко изключително резултатни и лесни за усвояване практики: приемане на гледната точка на младите хора (вместо директно отхвърляне), задаване на въпроси (вместо наставления), споделяне на нашите убеждения и цели (вместо очакване, че мислите ни ще бъдат разчетени правилно) и високи изисквания (а не прекомерно обгрижване).
Книгата на д-р Йегър недвусмислено сочи, че този подход намалява широк спектър от поведенчески проблеми: затруднения в училище, нездравословно хранене, стрес, липса на цел, отклонения в психичното здраве и други.