Проблемът с параноята занимава медиците от времето на Хипократ до наши дни. Той изпъква с цялата си дълбочина и сложност с навлизането на психиатрията в нейния истински етап на научно развитие, със създаването на нозологичното психиатрично направление.
Особеностите, "необикновеността" на това заболяване поддържат и днес интереса към него, предизвикват множество дискусии около неговата етиология и същност.
В монографията е проследен пътят на познанията ни за параноята и параноялните състояния, като въз основа на литературни данни и собствен клиничен опит се взема отношение към нозологичната същност на заболяването, описват се подробно неговата клинична картина и диференциална диагноза, разглеждат се социалното му значение и възможностите за профилактика и лечение.
Книгата е предназначена за медици, преди всичко психиатри и невролози, но тя ще представлява интерес и за психолози, социолози и юристи.