В може би най-забележителния си труд "Каузата на децата" (1985) Франсоаз Долто за първи път разглежда света изцяло от гледна точка на детето и неговия интерес.
Тя проследява жизнения път на човека, излагайки схващанията си за начина, по който да общуваме с децата от раждането до съзряването им, отдавайки, както винаги дотогава, подчертано, огромно, първостепенно, неоспоримо, фундаментално значение на езика в развитието и изграждането на словесното човешко същество.
Особен интерес представляват препратките ѝ към собствената ѝ биография: интуицията ѝ на малко момиче, което иска да стане "доктор по възпитание", първите контакти с малките болни, работата ѝ в екип, опитът от Зелената къща, петдесет години работа с деца... и "утопиите ѝ за утрешния ден", както сама ги нарича. "Каузата на децата" е най-революционната от всички книги на голямата психоаналитичка, мечтателка и гениална визионерка, каквато е Франсоаз Долто. И може би в едно по-далечно, но не и недостижимо бъдеще идеите ѝ за "Детски генерални щати", за ранно пълнолетие, за ново отношение към парите, за избираемост на учебните дисциплини и на посещаемите часове, за право на реален глас в управлението на обществото, може би един ден тези идеи ще бъдат осъществени и децата ще станат равноправни и уважавани човешки същества от най-висш порядък.
Франсоаз Долто (1908 - 1988) е една от големите фигури на френската и на световната психоаналитична наука. Трудовете ѝ са станали класически, а оригиналният ѝ принос към познанието за дълбинното у човека е вън от съмнение.
Долто завършва медицина и специализира детска психиатрия. Подлага се на психоанализа още преди да се омъжи и да роди трите си деца, след което посвещава живота и кариерата си на всичко, свързано с лечението, профилактиката и възпитанието на децата, като едновременно практикува, пише и активно поддържа "детската кауза".
Идеите си развива в дипломната си работа "Психоанализа и педиатрия" и в книгите си "Детство", "Каузата на децата", "Всичко е език", "Евангелието и рискът от психоанализата", "Играта на желанието", "Трудно е да се живее". Последователка на Фройд, съратничка и приятелка на Жак Лакан, макар и да е една от основателките на Парижката психоаналитична школа, Долто трудно може да бъде причислена към определена тенденция - тя заема в науката свое собствено самобитно място.