Няма нещо, което да не може да бъде обяснено. Авторите ни посочват какво трябва да разберем, преди да започнем да жънем успехи. В тази книга се разказва за промени. За малките, сякаш незначителни всекидневни промени, и за големите, непонятни промени от световната история.
Но който иска да променя, първо трябва да вникне в същината на нещата. Изложените тук 52 модела ни помагат да проумеем какво се е случило и как да продължим напред. Кой командва и кой губи, кой създава правилата на играта и кой ги нарушава. И не на последно място: какво можем да направим самите ние, за да участваме в промените в нашия свят.
"Съществуват редица теории, посветени пряко или косвено на въпроса: какво движи историята? Томас Хобс вярвал в инстинкта за самосъхранение; Адам Смит - в личния интерес; Карл Маркс - в класовата борба. Георг Вилхелм Фридрих Хегел твърди, че локомотивът, довел ни от ранното племенно родово общество до демокрацията, преминавайки през робовладелческия строй, е "борбата за признание". Съгласно неговата философия всичко в историческото развитие се върти около признаването на индивида. Историята завършва с едно състояние без политически противоречия, при което потребността на човека от признание е задоволена: а именно - с либералната демократична държава. (Карл Маркс застъпва подобна идея, но описваното от него развитие има друга цел: комунистическото безкласово общество, където ключовата дума не е признание, а преразпределение.) Хегел смята, че краят на историята е достигнат през 1806 г., когато Наполеон побеждава прусаците край Йена и с това маркира триумфа на Френската революция над аристокрацията. Фридрих Ницше също се опира на Хегел - той нарича лицето, получаващо Хегеловото признание, "последния човек" (в противовес на "свръхчовека"): "Всички искат едно и също, всички са еднакви: човекът е умен и знае всичко (...), грижи се за здравето си!". "Ние открихме щастието", казват последните човеци и намигат."