Как да се научиш да живееш отново, след като животът ти е нанесъл жесток удар? Някои травмирани деца – грозните малки патенца, описани от Борис Сирюлник – устояват на изпитанията и дори понякога ги използват, за да станат по-човечни.
Откъде черпят сила? Тази способност да оцелееш, като дори се преобразиш красиво, е резилиентността, „изкуството да плуваш в буйни потоци“, без да се оставиш бурното течение да те завлече към водопада от страдания... способност да се изправиш, след като си паднал, да се възстановиш от раните си (болест, траур, изнасилване, война, атентати, депортиране).
Това се свежда в крайна сметка до измеренията на съпротива и устойчивост, до способността на една личност или една социална система да се развиват добре въпреки трудните условия. Увлекателен разказвач, авторът представя процеса на изграждане на резилиентността, като се опира върху реални случаи – някои от примерите за тази метаморфоза се отнасят за намерилите спасение чрез изкуството, като Мария Калас, Барбара, Жорж Брасенс...
„Резилиентността казва да на живота там, където животът е казал не“, пише Борис Сирюлник, който е разработил понятието „резилиентност“, въвеждайки го във Франция.
Това е една оптимистична книга, която доказва, че никое нараняване не е непоправимо, стига да се изработят защитни механизми и да има протегнати ръце.