Доколко е възможно и безопасно размиването на психологичните ни граници, свързано ли е то с въпросите на психичното здраве и психичните разстройства? Тая тема започва дълбоко в митологията, още преди зараждането на историческото мислене: границите на структурата, общността и огъня, където се чувстваме сигурни, и отвъд тях - хаоса на дивото и чудовищата: змейове, хали, зли магьосници, към който водят страховете ни. Интрапсихичният ни свят е изграден на същия принцип като културния.
Драстичните случаи на тоя двуполюсен модел, свързан с пробивите и размиването между "отсам" и "отвъд", в психопатологията се наричат "граничност". А крайното му проявление е бордерлайн, или граничното личностно разстройство като тежка личностна абнормност. То визира хора, чието рисково съществуване, изпълнено със сътресения и психични сривове, протича в граничната зона на съществуването. И които животът разлюлява като махало в различни крайности - между "отсам" и "отвъд".
Петър Кралев е магистър по психология и специалист по неорайхианска психотерапия, дипломиран във Вестдойче Академия, Лугано, Швейцария. Консултант е по зависимостите към международна фондация "Стефан Батори", Полша. Завършил е всички модули на курс по трансперсонална психология и холотропно дишане към EUROTAS.
Преподавал е психотерапия на зависимостите и биоенергетика на студенти по неорайхианска психотерапия. Главен редактор на списание "Катарзис" за трансперсонална психология и холотропно дишане (2008). Автор на книгите "Прахът, който пазим" (1996), "Психотерапия на алкохолизма" (2008), и "Аяхуаска. Свещеният дар на слънцето" (2011). Работи като психолог и психотерапевт предимно в Стара Загора и Пловдив. Организира тренингови групи и семинари навсякъде в България. Подготвя докторска дисертация за проявите на граничност при подрастващите към Великотърновски университет "Кирил и Методий".