Този том събира четири фундаментални теоретични текста, занимаващи се с начина, по който човек чувства (най-вече отрицателни чувства) и по който мисли (най-вече чрез отричане). Текстовете обхващат около десетгодишен период (1915 - 1926) от най-интензивната работа на Фройд и - освен че набелязват осови линии за практиката и за укрепващия теоретичен скелет на психоанализата - са чудесен показател за непрекъснато променящото се мислене на бащата основател, който не се отказва да търси истината.
"Преходността", "Траур и меланхолия", "Отричането" и "Задръжка, симптом и страх" оформят едни от най-плътните възли в мрежата от психоаналитични понятия и имат дълга история на интерпретации и влияние, а някои от тях - и силни, само привидно неочаквани отзвуци в теорията на културата и в логиката.
Книгата поставя началото на поредица "Теоретични пространства". Поредицата включва работи на Зигмунд Фройд, психоаналитичната традиция и други сродни традиции в психологията, психотерапията и психиатрията на XX в. и до днес. Тя е дело на Издателска къща - "Критика и Хуманизъм", Българско общество по групова анализа и групови процеси и специалисти от европейски академични и терапевтични институции.