Съвременната терапевтика и профилактика е комплексна и синкретична (от гр. synkretismus − обединяване, свързване, съюзяване). Тя е също така интегративна и съчетано-комплементарна: соматотерапия, психотерапия и социотерапия. Тази синкретична терапия и психопрофилактика се обляга на мултифакториалната етиопатогенеза на болестните разстройства - психосоматичните, соматопсихичните и психосоциалните заболявания в съвременната цивилизация.
Научният медико-психологичен и био-психо-социален модел на болестта и страданието дава възможности за холистично разглеждане на пациента − медикална диагностика, индивидуална личностова диагноза, психодиагностика на психосоциалните болестни процеси и боледуване, както и диагноза на етиопатогенетичните механизми при симптомо- и синдромообразуването.
Биопсихосоциалният подход при лечението на психосоматичните разстройства предполага именно комплементарна, синкретична и поетапна терапия и психопрофилактика. Това означава, че в зависимост от интензитета на симптоматологичния дискомфорт една или друга или трета група лечебни програми ще добиват първостепенно значение, а на друг етап ще си сменят местата, така че съответно да превалира или соматотерапията, или психотерапията, или рехабилитационните и ресоциализационните програми.
За разлика от традиционния органо-локалистичен подход най-напред да се прилага биологична терапия и да се чака пълното отзвучаване на болестта и чак тогава евентуална психотерапия и ресоциализация, в психосоматичната терапевтика понастоящем, наистина е модерен синкретичният подход, ориентиран около остта на социалното функциониране на болния − бързо стопиране на болестния процес и едновременна комплексна терапия, с превалиране на една или друга лечебна програма...