Няма съмнение, че изискванията към съвременния човек са се увеличили неимоверно много, а нагласата „да си най-добрият“ още повече влошава качеството на живот. Препускането, напрежението и стресът се превръщат в ежедневна напаст.
Необходима са вътрешна устойчивост, както и източници за физически и психически отдих, за да не изпаднете в състояние на изтощение. Но и обратното е вярно: твърде еднообразният и непълноценен живот ни прави мрачни и болни.
От логотерапевтична гледна точка бърнаут настъпва не тогава, когато работим много, а когато е загубен смисълът, когато онова, което правим, е спряло да представлява ценност за нас.
И така, как да успяваме да изпълним поставените ни задачи задоволително, без да прегорим?
Тази книга на най-яркия и значим последовател на школата на Франкъл Елизабет Лукас дава редица отговори, подкрепени с примери от нейната многогодишна практика.
Тя хвърля светлина както върху професионалната, така и върху личната сфера по отношение на онзи вид ангажимент, който „идва от сърцето“ и изгражда, вместо да руши.
Защото дори и най-тежкият дълг не може да носи нещастие, ако съумеем да го вплетем в контекста на смисъла.
***
Има хора, които здраво и непрекъснато работят и никога не прегарят. Точно както има хора, които наистина действат в полза на другите и при това запазват радостта от действията си. Има хора, които дори на преклонна възраст продължават да се справят забележително добре и остават жизнени и здрави.
Очевидно има нещо в човека, което не може да се обясни с външните обстоятелства, а се намира вътре в него. То е онова, което до голяма степен определя дали даден човек е потенциален „кандидат за прегаряне“ или не.
Това „нещо“ Елизабет Лукас проследява в първата част на тази книга. Защото ако го открият за себе си, читателите ще могат да го ползват като ориентир за своите действия и тогава външните обстоятелства – колкото и да са притискащи или тежки – ще загубят властта си над тях.