Вниманието към уникалното у всеки пациент, заложено в психоаналитичния подход, става още по-важно именно сега, когато живеем в общество, оставящо все по-малко пространство за детайла и стойността на индивидуалния живот.
Въпреки повсеместното празно прокламиране на уважение към различията и разнообразието, от детската градина до коридорите на професисионалния живот, днешният човек бива заставян повече от всякога да мисли по унифициран начин.
Това намира отражение и в света на психичното здраве където лечението се гледа като на някаква почти механизирана техника която се прилага на пасивен пациент, а не като на взаимно сътрудничество при което всяка от страните носи отговорност