Всеки търси пътя към себе си по различен начин. Ървин Ялом избира за тази цел мемоарите. Прекрачвайки прага на 85-ия си рожден ден, той решава да сподели всичко радостно и тъжно в живота си. В своята автобиография той смело разкрива себе си пред читателите, влизайки в ролята на обект на собствените си изследвания.
Ялом разглежда отношенията си с хората, които са го изградили като личност, и разказва за срещите си с Виктор Франкъл, Роло Мей, Карл Роджърс и други. Освен това той открехва вратата към най-съкровените кътчета на душата си и ни допуска в личния си живот, в който централно място заемат съпругата му Франсис и трите им деца.
Преплитайки историите на най-запомнящите се пациенти със спомените си за приятелства, любов и разочарования, книгата ни позволява да опознаем Ървин Ялом като личност и да оценим подобаващо огромния му принос към психотерапията. Спомените, описани в изчистен и ясен стил, ще ви разкрият какво го е направило такъв, какъвто е.
Ървин Д. Ялом е професор емеритус по психиатрия на Училището по медицина на Станфордския университет. Носител е на наградата Едуард Стрекър за 1974 г., наградата на Американската психиатрична асоциация за 1979 г., наградата за цялостен принос на Американската асоциация по групова психотерапия за 2017 г. и наградата за цялостен принос на Американската психологична асоциация за 2018 г.
Автор е на книгите Когато Ницше плака (за която е награден със златен медал на клуба Общност на нациите за художествена литература), Палач на любовта, Моят път към себе си, Изцелението (на) Шопенхауер, Мама и смисълът на живота и превърналите се в класика учебници Стационарна групова психотерапия (Inpatient Group Psychotherapy) и Екзистенциална психотерапия. Живее в Пало Алто, Калифорния.