Книгата "Дете - Игра - Социализация" предлага в теоретичен и прагматичен (експериментално-приложен) аспект фокус върху детето в постепенно разширяващ се социален контекст, структуриран през призмата на играта.
Избраният тематичен подход в първата глава на книгата включва теоретичен поглед по десет теми, в които детската социализация започва от семейната среда, разширява се върху принципа на еволюционната спирала в условията на детската градина в контекста на дейностния подход.
Разглеждат се фундаментални теоретични постановки, обогатени с иновационни гледни точки в съпоставителен план в теорията "на Запад" и "на Изток", с цел да се открие незаменимата роля на играта за стимулиране развитието на детската личност и нейната социализация в предучилищна възраст.
Първата тема поставя на вниманието важността на периода на ранното детство за развитие на игровите умения у детето, посредством които стартира неговата социализация.
Втората тема акцентува върху взаимовръзката семеен модел - стимул за игрова дейност и социализиращ ефект.
Третата тема предлага поглед върху социалната значимост на детската игра в първата образователна институция - детската градина, в периода, наречен игрови от психолозите на 3-7-годишното дете.
Четвъртата тема е специално посветена на игровите разновидности в генетично усложняем план и тяхната роля за детската социализация.
Петата тема разглежда езика като уникален социализиращ фактор и търси игровите възможности за усвояване на езика от детето.
Шестата тема е посветена на детската рисунка, разглеждана като форма на игра и социално огледало за психологичния свят на детето в процеса на неговото социализиране.
Седмата тема интерпретира богатите възможности за социализация на детето в предучилищна възраст посредством приказката като желана, значима и любима за детето и за неговата игра.
Осмата тема е върху ролята на празниците за социализацията на детето, за емоционалната им значимост като форма на съвместно преживяване, приобщавайки ги към другите, и ролята им на идеен вдъхновител и пространство за игри.
Деветата тема има за предмет игротерапевтичните техники, които имат основното предназначение да неутрализират социалните неблагополучия на детето, да подпомогнат неговата социализация или да изиграят ресоциализираща роля.
Десетата тема е посветена на обединяващия социализиращ аспект на етикета и културното поведение като заявка за бъдещи социални благополучия на детето...