Тази книга е за съвременната телевизия, която провокира децата и тяхното развитие, но създава и много рискове за пълноценната им социализация – тя е техен приятел, но същевременно и враг. Изследвани са децата в начална ученическа възраст – 6-10 години.
Често те полухипнотизирано гледат екрана, който ги залива с несъобразени с тяхната възраст съдържания и образи, динамика и емоции. Телевизията им въздейства всестранно – не само индивидуално, но и поколенчески.
А безспорно всички ние, обществото и държавата като цяло, зависим от качествата и мотивациите, от ценностите и идентичността на новите поколения. От това зависи духовното и моралното здраве на нацията, способността ни да продължаваме своята културна традиция и идентичност, да отстояваме своето развитие като общество.
Въпросът е как съвременната телевизията да бъде по-малко риск и повече загрижен приятел на българските деца, да бъде в помощ на семейството и училището в общото усилие да ги възпитаваме добре и зареждаме с позитивна енергия и ценности?
Днес самите телевизии, отношението на публиката към тях, преценката на специалистите се лута между две крайности: между пазарната логика и обществената мисия, между нуждата от висок рейтинг, носещ пари и отговорното отношение към уязвимите аудитории, сред които на първо място следва да поставяме децата и родителите.
Въпросът е как е възможно да се намери добрата пропорция и баланс – така че нито да се отива в зоната на цезурата, нито да се стои безгласно пред злоупотреба със свободата на медиите? И всичко това с грижа за децата, за новите поколения, за обществото като цяло, което зависи от тях.