През 1903 г. Даниел Паул Шребер, Председател на Дрезденския съд, написва Мемоари на един нервноболен - объркан, искрен разказ за неговото живеене и мислене, протичащо в психиатрични заведения сред илюзорни отношения с лекуващите го лекари, в дом, където тече странна връзка със съпругата му, във всекидневие, пронизано от все по-нарастваща втренченост в своето тяло, потръпващо във въображаемото удоволствие да стане жена, съпроводено с увереността, че е спасител на човечеството поради своята изумителна свързаност с Бог...
През 1911 г. Фройд публикува текст, в който превръща изповедите на Шребер в посредник за първата си анализа на психотичен индивид. Случаят Шребер има реномето и на първата цялостна анализа на хомосексуални влечения.
Днес текстът навършва един век на все по-активен живот, през който най-големите умове в световната хуманитаристика неизменно посягат към него като към един от знаменателните за психоаналитичната традиция, независимо дали го използват, за да я развиват или критикуват.