Малкият човек не е обособен елемент във вертикалната структура на обществото; той е име на огромно мнозинство от индивиди, намиращи се на всички стъпала на социалната йерархия. Малкият човек не е психичноболен индивид в класическия смисъл на думата. Неговата болест е моралната деформация, заразяваща и разрушаваща позитивните сили на живота, дадени на всички хора.
Ако има нещо, което така силно да мотивира подмолната агресивност на малкия човек, това е постижението на другите. За него това е "смъртен грях", който никога не пропуска да накаже. Малкият човек изпитва скрита радост от страданието на другите. Когато те страдат, той има чувството, че властва над тях.
Малкият човек е склонен към доносничество. Той доносничи и клевети, защото вярва, че ако не го направи, другите ще го направят преди него, и не допуска да бъде "изпреварен".
Книгата е предупреждение за нормалните хора да не се отнасят с лековерие и снизхождение към "безобидните" малки хора.
Дончо Градев е преподавател по "Социална психология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Доктор на науките е от 1991 г. Публикувал е книгите: "Промените в социалната психика" (1983), "Социалните роли на личността" (1984), "Събитията в жизнения път на личността" (1987), "Социална психология на масовото поведение" (1995/2000), "Психология на масите" (2005).
Новата книга на проф. Градев е посветена на съвременното измерение на един исторически разпознат социален феномен - властта на малкия човек.