Как една отличена с Нобелова награда теория за ума промени възприятието ни за действителността.
Предиридесет години израелските психолози Даниъл Канеман и Амос Тверски написват няколко изключително оригинални статии, в които разнищват предпоставките на процеса за вземане на решения. Те посочват начините, по които човешкият ум системно греши, когато е принуден да взема решения в условия на несигурност.
Съвместният им труд слага началото на поведенческата икономика, революционизира изследванията на големите данни, допринася за развитието на доказателствената медицина, води до нов подход в държавните регулации. На Канеман и Тверски дължим доказателството, че не трябва да се доверяваме само на своята интуиция, както и системното изследване на алгоритмите на човешкия ум.
"Механизмите на ума" разказва за невероятното сътрудничество на двама големи мислители, станали герои както на бойното, така и на университетското поле. И двамата правят забележителни кариери в израелската армия, а изследванията им са дълбоко свързани с необикновените им житейски преживявания. Амос Тверски е блестящ и самоуверен воин и екстраверт, а Канеман е интроверт, чието непрестанно себеизследване е разсадникът на идеите му.
Двамата стават един от най-великите тандеми в историята на науката, работейки в толкова тясно сътрудничество, че не са в състояние да си спомнят чий мозък кои идеи е родил, нито на кого се пада заслугата.
Тази история за механизмите на човешкия ум е изследвана чрез личностите на двама завладяващи мъже, толкова фундаментално различни един от друг, че приятелството им изглежда невероятно. В хода на неговото развитие те вероятно са променили завинаги схващането на човека за собствения му ум.
Майкъл Луис (роден на 15 октомври 1960 г.) е американски писател и финансов журналист. Има публикувани няколко бестселъра. Също така е главен редактор на списание "Венити Феър" ("Vanity Fair") от 2009 г. насам.
Луис е роден в Ню Орлиънс в семейството на корпоративния адвокат Дж. Томас Луис и гражданската активистка Диана Монро Луис. Той посещава училище "Исидор Нюман" в Ню Орлиънс. След това посещава Принстънския университет, където през 1982 г. получава най-престижната награда за завършил студент по специалността история на изкуството. Той започва да се занимава с продажба на произведения на изкуството в Ню Йорк. След известно време се записва в Лондонското училище по икономика и получава магистърска степен по икономика през 1985 г.