Тази монография изследва представите и нагласите на българите към невербалната комуникация.
Представени са детайлно основните компоненти на НвК – вокалика, кинетика (поглед, мимики, жестове и поза), проксемика, хаптика и други. Особено място в книгата заема структурата на жестовете и жестовия профил на добрите и неуспешните комуниканти, както и изследването на причините за видовете мълчание – алтернативно-вербално и поради етнокултурни забрани за говорене по определени теми.
Проксемиката (разстоянието между партньорите като комуникативен фактор) е друг акцент в разработката. В приложения са публикувани всички данни от теренната работа на изследователката.