По оценките на експерти на ООН хората в неравностойно положение, вследствие на тежки заболявания представляват 10% от общото население. Това поражда редица етични, социални и икономически проблеми, решаването на които определя равнището на дадено общество и е едно от основните й характеристики.
Особено място сред проблемите на хората в неравностойно положение заемат децата с увреждания. Проблемът с тях има глобален, общочовешки характер. Децата в неравностойно положение са най-слабо защитената категория, имаща своята специфичност, обусловена от отсъствието на социален опит, особено при тези деца, при които заболяването е настъпило в най-ранна детска възраст, вследствие на увреда на мозъчни структури.
С участието си в социалната сесия на ООН, посветена на децата през месец май 2003 г. и приемането на документа "Свят, подходящ за деца", България е декларирала ангажиментите си (цит.): "Да се подкрепи умственото, физическото и емоционално здраве сред децата…, ". Този приоритет изцяло кореспондира със състоянието на детското здраве, което е в тясна зависимост от редица медико-биологични и социално-икономически фактори, от начина и качеството на живот.
Децата са бъдещето на обществото, ето защо бъдещето им състояние е пряко свързано, освен със социално-икономическите условия и с новите големи постижения на медицината, предимно профилактика, която изисква участието на цялото общество.
Нивото на общественото здраве в голяма степен зависи от нивото на здравеопазването в ранното детство. Ето защо, много необходимо е участието и синхронизирането в действието на редица медицински и немедицински специалисти. Общопрактикуващите лекари са първото звено на здравеопазването и тяхната основна задача е извършването на профилактични прегледи на децата по програма "Детско здравеопазване" и насочването им при необходимост към съответните специалисти от специализираните лечебни заведения.
Броят на проведените профилактични прегледи и имунизации на задължително здравно осигурените лица (ЗЗОЛ) от 0-18 годишна възраст зависи от тяхната честота и периодичност, съгласно Наредба №39 от 16.11.2004 година за профилактични прегледи и диспансеризация на различните възрастови групи.
В условията на глобална финансова криза, съществуващите проблеми с недостатъчно финансиране на здравната дейност в България и недостатъчните средства за инвалидизираните деца, издигат ролята на превенцията и профилактиката на застрашените рискови групи.
В настоящия труд разглеждаме и сравняваме достъпните ни разработки по проблема, които за съжаление не са систематизирани и обособени в единни методични указания при работа с такива деца. Една от целите ни е, да направим такава методика, в която задачите и етапите, както и участието на всички членове на екипа, провеждащ комплексното лечение да са точно указани.